Новините днес

Bubblegum / Дъвка за балончета

Искам да гледам хубави български филми. Дъвка за балончета е очарователен.

Имаме история. Красива, чиста, детска, уютна, топла любовна история. Пленителна като сините очи на малката Аглея Гумнерова. Сценарият на Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова ни рисува романтична драма, в която самата драма е много по-малко от смеха. Времевата рамка на половината история се развива в детство, поставено на ръба на социализма. И ако си мислите, че филмът ще визуализира клише и ще ви натрови с класическата соц-апокалиптична българска кино тегоба, то вие  ще сте толкова приятно изненадани. Няма носталгия, няма мъка по недобре забравеното старо, няма излишна тоталитарна трагикомедия. Има любов, просто родила се в едно друго време. Друго време, което аз не познавам, за което знам от лекциите в университета и разказите на баща ми. Аз не мога да страдам за нещо, което никога не съм имала и не познавам. Съдбата ми оказа честта да се родя две седмици след падането на Берлинската стена и разглеждам комунизма като отдавна погълнато от еволюцията хищно животно. В Дъвка за балончета я няма онази натрапчива показност, с която обикновено се представя българската история от 40-те години до 1989 г., а е пречупена през призмата на наивния детски спомен. Няма топлокръвно човешко същество, което да се сърди на детските спомени. Дъвка за балончета е онова вълнение, което изпитваш, когато колесникът на самолета се отлепи от пистата и адреналина изпълва тялото ти с предчуствието за пътуване, в пространството и времето, началото на нещо ново, в което пътуването е толкова лично, че поглъща дори изненадата на крайната дестинация.

Прекрасна камера и чудесен звук – нещо ново и изненадващо добро, което трябва да е част от създаването на всеки нов български филм. Приятна изненада в края на филма е STOP! на „Остава“. Песен, записана преди повече от десет година, любима меланхолия, саундтрак на много приключили любови и на всяко тръгващо си есенно момиче.

Режисьорът на Дъвка за балончета е Станислав Тодоров – Роги, който стои и зад единствения наистина забавен комедиен български ситком, макар и правен по френски франчайз преди доста години – „Тя и Той“.  И тогава, и сега, изборът на актьори е част от силните страни на продукциите на Станислав Тодоров.

За Теодора Дуковникова никога няма да могат да бъдат изписани достатъчно думи. Нито за духа, очертан на лицето ѝ като от ренесансов майстор, нито за артистократизма, с който играе. Колкото и неприятно да е, отново да споменем какво традиционно лошо от българските продукции тук няма – тук няма театралничене, крясъци, неподредени реплики, излишен апломб, преиграване, рецитал. Има Теодора Дуковникова в ролята на трийсет и пет годишната рокендрол мадама Биляна, която говори с лекота, играе с лекота, вярваш ѝ толкова, че искаш да те хване за ръка, да те заведе на приключение, да ти даде дъвка, да крадете заедно храна или да се целувате на пейка. Сгодена за скучен англичанин, новият живот на Биляна е всичко друго, но не и това, което заслужава – диаметрална противоположност на неукротимия ѝ като детски къдрици нрав. Теодора Духовникова е шампанското на българското кино и театър. Класата, с която играе, би ѝ донесла позлатени рицари с мечове в ръце само на един океан разстрояние.

Обещанието за любов на Биляна е Калин, чиято роля е поверена на Иван Юруков. Каквото и колкото и да сте гледали от Иван Юруков, за да откриете пълния му актьорски потенциал, трябва задължително да посетите моноспектакъла му „Пилето, което казва Ку“ – блестящо театърално изпълнение, една изключителна постановка за нуждите на човешката душа. В играта му в Дъвка за балончета обаче няма нищо театрално – образът му събира в себе си части от Фредерик Бегбеде и героят на Андрю Линкълн в „Наистина любов“ (момчето с постер „To me, you are perfect”). Наивен, непораснал трийсет и пет годишен тинейджър, с готово за любов сърце. Не винаги любовта е навън, и не винаги любовта е вкъщи. Любовта не остарява и не сменя агрегатното си състояние, не мимикрира, не е аморфна и не приема формата на тялото, в което се заблуждаваш, че този път си я излял. Калин среща това, което винаги е искал, което е дал и обещал. Но тези срещи никога не са щастливи, ако живота вече ни е излъгал, че можем да се влюбим два пъти.

А само да видите децата … Малките Калин и Биляна и съучениците им Шпека и Божидар – бойна група приятелчета от училище, които сами се научават на най-важните уроци в живота – на приятел гърбът се пази. Андрея Захариев е в ролята на малкия Калин, а Аглея Гурманов е красивата ученичка Биляна. Аглея е като талантлива перличка, със седефен блясък в очите, изключително убедителна в ролята си на малка, красива хулиганка, отраснала с момчетата. Бандата им се допълва от Калоян Лалов в ролята на Мони Шпека, който е класик – осъвременен вариант на легендарни за българското кино детски образи, който като какавида излита от пашкула си, за да се превърне в един класически, съвремен сваляч с няколко постоянно вибриращи месинджъра. За малкия Божидар (в ролята Валентин Александров) животът може би не се стича по най-добрия начин, ама като имаш деца, тогава ще разбереш. Четиримата малки актьори са гиганти и пътешествието, което им предстои в откриването на нови образи, ще бъде в правилната посока и с издути от таланта им корабни платна.

Жорета Николова в ролята на баба Бони е стълб, около който може да се построи катедрала. Актрисата от Народния театър, позната от „ТИЛТ“, „Писмо до Америка“, десетки постановки (последната от които „Калигула“ по Албер Камю) е съвършена като стара сграда, паметник на културата, проебразена от грима на две епохи.

Цялата визия на филма е красива, с добре подбрани стилистично дрехи, особено бойфренд дънките, стилето токове, оversize палта и рокендрол обувките на Теодора Духовникова.

Не ми хареса фактът, че съвременните историите на Шпека и  Божидар не са достатъчно добре разгърнати. Историята там имаше още какво да покаже, защото съвременните им образи са достатъчно интересни, с различна перспектива и без да изместват основната сюжетна линия. Не ми хареса това, че в рекламните агенции работели мръсници. Не ми харесва това, че любовта може да те срещне на 12, 20 или 35 и никога да не ти се случи.-

-Влюбен ли си?

-Ще ти мине…

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.