Новините днес

„Контакт“ на Карл Сейгън

Християните имат Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Мюсюлманите имат Аллах и Мохамед. Растафарианците имат Джа.

Аз имам Карл Сейгън.

Не, не се кланям на Н.В. Сейгън така, както религиозен би се кланял на своя Бог. Не паля свещи в църква, не се кланям пред икони и идоли и не празнувам Рождеството на Карл. Той не би одобрил. Аз го почитам, потъвайки в неговите научни трудове. Гледам „Космос“ и мечтая за свят, в който на преден план ще бъдат изведени рационалната мисъл и скептицизмът. Възпитавам детето си да търси истината постоянно, поставяйки под съмнение дори математическите аксиоми. Гледам звездите и се чудя къде, да го вземат мътните, са живите ни алтернативи и искат ли да бъдат открити от нас.

От векове човечеството търси отговор на въпроса какво има там горе, сред блещукащите светлини. Последните десетилетия пък бяха маркирани от чудовищния ум на Карл Сейгън, посветил цялото си съществуване на научните наблюдения в Космоса и търсенето на извънземен разум. Мога само да съжалявам, че не съм от онези студенти в Корнуел, които са имали възможността да посещават лекциите и лабораторията му към центъра за радиофизика и космически изследвания.

Единадесет години преди смъртта си (Сейгън умира през 1996 г.), авторът издава научнофантастичния роман Контакт, превърнат в пълнометражен филм през 1997 г. от Робърт Земекис. В главните роли гледахме Джоди Фостър и Матю Макконъхи, а сега имаме възможността да се докоснем до книгата, идваща в ново издание от изд. къща „Бард“. Макар и с наличието единствено на меки корици, което малко или много убива желанието за четене, Контакт е връх в жанра си и успешно слива теории с правдоподобния сай-фай. Вдъхновила множество любители-астрономи да продължават да търсят нощ след нощ сигнал от пространството между звездите, Контакт е най-доброто четиво, до което се докоснах през календарната 2017 г.

Още в началото на книгата, читателят се сблъска със следната извадка:

Позволявам си да предложа на милостивото читателско внимание един възглед, който, опасявам се, може да прозвучи ужасно парадоксално и подвеждащо. Въпросният възглед се състои в следното: нежелателно е да се вярва на твърдение, за което не съществуват абсолютно никакви основания да се смята, че е вярно.
Длъжен съм, разбира се, да призная, че ако този възглед бъде възприет, той би могъл радикално да преобрази нашия социален живот и политическата ни система. Доколкото в момента те са непогрешими, един такъв възглед би натежал над тяхната непогрешимост.
Бъртранд Ръсел
„Есета на един скептик“
първа част (1928 г.)

Това лирично отклонение, което всъщност е и впечатляваща интродукция, подсказва на читателя, че ако случайно ходи в неделите на църква и пали свещи пред нечие божество, то най-вероятно тази книга не е за него.

Има ли обаче научна мисъл в главата на същия този читател, то най-вероятно ще изпита почти любовни трепети, поглъщайки следващите страници.

Ако не сте гледали филма, което едва ли е вероятно, то трябва да знаете, че историята проследява животът на Ели – любител на науката, която израства в проблемно семейство. Единственото спасение от мракобесието на пастрока ѝ е радиото – любов, останала от покойния баща. Години по-късно, Ели вече е учен и движи проекта SETI в пустините край Калифорния. Сещате се – се онези огромни радиотелескопи, които търсят сигнал от други живи организми. И о, чудо! – един ден сигналът идва, а светът не е готов да се подготви за бурята от емоции, която ще се разрази във всички дейности на разумното общество. Именно разумът и неговото търсене излизат на преден план….

Както може да се предположи, в Контакт се сблъскват интересите на научните работници от цял свят (учудващо е как Сейгън не противопоставя, а обединява героите си от САЩ и СССР) с тези на различни по влияние религиозни и конспиративни теоретици, и въпреки силно наложените схващания за произхода на света, то рационализмът взима превес и поставя на масата не непроверените фентъзи сюжети, а истината – проста, обективна и понякога неразбрана с оглед на това, че науките все още не са постигнални своя апогей.

Контакт е почти толкова важна книга за науката, колкото е Библията за християнството и Корана за мюсюлманството. Макар и стояща на разстояние, измервано в светлинни години от прокламирането на задължителни идеи, то книгата е точно толкова важна поради основното си качество – провокиране на мисленето.

Контакт е атеистичен манифест, обилно полят с наука и представляващ най-доброто, излизало на българския пазар през последната една година. Четете и бъдете благодарни, че сте живели по същото време, в което е живял и великият Карл Сейгън.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*