Новините днес

„Добрите, лошите и грозните“ на Благой Д. Иванов

С Благой Д. Иванов споделяме общите си страсти към доброто кино, качествените питиета и добре оформените в концентрична форма дамски nadegus, но когато стане дума за кинокритика, то Благой влиза в ролята на майстор-джедай, а аз на падауан.

Многократно съм изпитвал желанието да изкарам поне една магистратура по кино, за да затвърдя вътрешното си усещане за критик и да удрям с диплома по главата всеки, който се опитва да дискретидира познанията ми върху седмото изкуство. Тежката програма обаче, която включва в себе си негледаеми филми, все още ме отказва от това ми намерение, но пък в ръцете си държа учебника на Благой и смятам, че всеки, който има желанието, може да научи много не само за киното като Божия повеля, но и като светоусещане. Абстрактността на изкуството е значим фактор, а това може да бъде видяно и в работата на американския критик Кристофър Нъл, който в своя труд „Five Stars: How To Become A Movie Critic” разказва за критиката като лично преживяване, което не трябва да бъде повлияно от чужди мнения.

Няма как обаче да не се обърне внимание на мнението на Иванов, що се отнася до филми. Неговото мнение е важно и за науката по бохемски изживявания, като се надявам това да бъде описано в някоя следваща негова книга. Сега обаче е време за киното на добрите, лошите и грозните, които олицетворяват вътрешните усещания на автора за жанровия спектакъл, наречен кино.

Добрите, лошите и грозните идва на пазара от издателство „Ибис“ и мигновено запълва липсващото звено в българската публицистика, що се отнася до задълбочено изследване на най-великото забавление, имало възможността да прояви материалистично проявление преди повече от век, когато братята Люмиер създават своя кинематограф. Както става и ясно от предговора, дело на Димитър Дринов, днес всеки има възможността да гледа филми (бел. ред. легално или не чак толкова), а с това и да изразява писмено своето мнение за тях. Popcorn Movies BG е доказателство за това и няма намерението да се съобразява с проявите на дълбок wanna be снобизъм, отхвърлящ, да речем, комиксовото кино за сметка на желанието за всеобщо харесване на дадено мнение, колкото и това мнение да не отразява истинските нагласи на неговия собственик. Това се случва и в книгата, в която Благой извършва своеобразна разходка в жанра, анализирайки заглавия от различни периоди и включвайки вътре филми като Броненосецът Потьомкин и Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта, който пък е още една наша обща тръпка.

Признавам, че не съм от хората, които бяха в течение на обстоятелствата около написването на книгата. За мен анонсът беше също толкова изненадващ, колкото и за масата читатели в социалните мрежи, които по някакъв начин имат достъп до работата на Благой. Мога дори да призная, че се почувствах засегнат от този факт – аз, настъпващият критик, не бях разбрал навреме, че скоро Благой ще дебютира с гръм и трясък в „Перото“ на НДК, заливайки ни с кино и хубаво вино. Аз-ът обаче остана далеч назад, когато разлистих за пръв път книгата. В този момент разбрах, че трябва да почета още доста литература и да изгледам още няколко десетки филма, преди да претендирам за обстоятелствена акуратност на познанията. Работейки за читателите си, вместо за собственото его, авторът подхожда по начин, по който и онези, които никога не са гледали филми, да разберат що за чудо е киното. Обхващайки почти целия период на съществуването на филмите като културна реликва, книгата ни разхожда през множество глави, посветени на отделни филми от хоръра. Това помага за постъпателното запознаване не само с ужаса, но и изобщо с киното, запълвайки множество празноти в личните познания.

Основен плюс на книгата е езикът и средствата, с които борави авторът. Неслучайно Благой използва методика, която стои твърде далеч от високопарното изразяване на позиции, така добре познати от трудовете на видни професори в областта. Ако някога сте чели критика от самозванци с високо самочувствие и едновременно с това сте ги сравнявали с трудове на Роджър Ибърт, то може да ви стане ясно дали критиката е насочена към определен и тесен таргет или цели да запознае масовата аудитория с конкретното филмово заглавие, давайки и допълнителна тривиа на читателя. Левитирайки между двете възможни опции, Добрите, лошите и грозните работи с и за читателя, без да го принизява ненужно към долна категория.

Добрите, лошите и грозните следва да се чете в паузите между гледането на филми и посещенията на опушените, но култови софийски барове, докато отпивате добър бърбън и поемате сладкия аромат на стар американски тютюн, стига да успеете да се снабдите с такъв. Книгата е като добрия секс между влюбени партньори – не искате да свършва, колкото и да сте нетърпеливи да избухнете в сладък оргазъм. Хубавото е, че след кратка почивка може да започнете отново, за да откриете неусетени навреме сладострастни усещания.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*