Новините днес

За кино с… Пепо Кирилов „Каспър“

В последния ни епизод на подкаста „Danny vs. Monti„, който може да гледате тук, поканихме на гости известния киноман Пепo Каспър. Не знаем откъде идва прякорът му, но пък знаем, че не сме срещали толкова отдаден на фенщината човек като него. Пепо не притежава гардероб с дрехи, а само такъв, пълен с блу-рей издания, всички от които са събирани през годините и представляват обект на сериозен интерес сред колекционерите.

Освен с филми, Пепo се подвизава като стейдж мениджър в продукции като X-Factor, Господари на ефира, Големите надежди и Като две капки вода. Интересното при него е, че досега не сме интервюирали толкова отдаден почитател на българското кино.

На кино в киното или на кино вкъщи?
И двете. Обичам да има филми навсякъде и по-всяко време. Разбира се, нищо не може да се сравни от удоволствието от това да седнеш в киното с пуканки в ръка и осветлението да загасне. Тъмнината много помага на един филм – фокусираш се върху това, което се прожектира на екрана и се потапяш в историята. Силният звук подпомага да не чуваш нищо, което би те извадило от филма. Киното е магия, киното е изживяване и съвкупност от емоции и чуства. За 2 часа ( или повече, зависи от филма ) се махаш от ежедневието и отиваш на ново място, с нови хора, със случки които не са ти познати, а някои за първи път ще преживееш, а може би и никога. От друга страна, киното вкъщи си е направо глезотия. Фактът, че можеш да гледаш всичко, което си по искаш и по всяко време, със сигурност е нещо, което редовно правим. И в двата случaя си има своя си гъдел и своя си чар.

Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Ха-ха-ха !!! “Space Jam”- Космически забивки – 1996 г., кино „Младост”. Помня, че киното не беше на етажи, както е сега, а редовете бяха на едно ниво, а и фактът, че съм бил на 6… по скоро съм виждал кадри, отколкото целия филм.

Имат ли българите кинокултура?
Да. Ние сме много гъвкави като народ и групичките, които се кефят на киното, определено разбират. Да разбираш обаче не е достатъчно – да го практикуваш е много важен фактор. Тогава идва най-голямото разбиране.

А какво мислиш за българското кино?
Ооо… Обичам с главно “О“ българското кино. Благодарен съм на родителите си за това. От малък знаех наизуст “Оркестър без име“, ‘‘Опасен Чар“, “С деца на море“ и други. Това, което най-много ме радва е, че аз исках да ги гледам пак и пак, не съм получил думи, като “трябва“, за да ми се набият посланията.. Не, бяха ми адски уютни. Цитати от тези филми още помня, особено от ‘’Оркестър без име’’ – реплики, които ще помня сигурно цял живот. Разбира се, филми като “Господин за един ден“ и ‘‘Да обичаш на инат“ са толкова дълбоки и тъжни и истински, че не ми трябваше да ги гледам втори път, но ще ги помня цял живот. Българското кино от едно време има много сладка, усмихната със сълза на лицето носталгия, към която обичам доста често да се връщам. За “новата вълна“ от филми във България съм повече от щастлив. Дори в последните 4 месеца излязоха около поне 10 филма и нито един не си прилича по жанр с другия. Май живеем в зората на новото българско кино. Не мога да не спомена “ВЪЗВИШЕНИЕ’‘, който е най-гледаният филм от мен за 2017 г., a защо е така – гледайте видеото ни с Монти и Дани – TOP 10 филми за 2017 в канала им – PopcornМoviesBg.com в тубата.

Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Скорсезе с Ди Каприо.

Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Напоследък излязоха доста добри филми с режисьори, за които не бяхме чували, а и те самите не са правили толкова много проекти и от една страна се радвам, че има много имена, които ще следим занапред, а не просто един нов Спилбърг.

Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
За жалост на много фенове, филмът, за който се сетих, е филм който ме приспиваше в продължение на 3 нощи. Беше ми скучен, но по скоро от прекаленото му пр-експониране и прехвалене не и успя да ме заитригува. От друга страна и историята ми беше малко  като в “Дързост и красота“ – семейна драма, за която честно не ми беше много зор да следя. Наследството и семейните ценности са теми, които са ми интересни, но не и когато става въпрос за мафията. Никога не ми е била интересна темата кой кого ще гръмне и кой има най-голям акцент. Принципно не обичам да съдя филмите, в тях има за всеки по нещо и не обичам да съдя на някой “нещото“. Със сигурност ще му дам втори шанс, но засега моят такъв филм е “Кръстникът’‘.

Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Да! И това се случи наскоро. Филм, който при първо гледане мислех, че е адски бавен, депресиран, муден и Кукушев. Филм в който гледах човек, който буквално ( добре де, не буквално ) ми е направил детските години по-добри ( и продължава да го прави), а сега го мързи да гледа, едвам говори, едвам се движи. Историята даже го подкрепи в това му занятие. Но се разбра, че излиза продължението и реших да му дам още един шанс и се оказах в голяма грешка. Както и когато е излязъл филма, той не е бил разбран от хората и критиците, но филма всъщност е адски красив, дълбок, смислен и философски. Свят, който не изглежда толкова далеч от сегашния ни. Богата история, която с удоволствие се връщам няколко пъти вече, а и продължението му се оказа „мастърпийс” и вече имам цяла нова поредица, към която да се връщам с удоволствие. Ако не сте се сетили, значи сте репликанти. “Блейд Рънър’’ е шедьовър.

Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Много, много труден въпрос, все едно да те питат “Кои са трите чувства, които искаш да изпитваш?“ Но веднага се сетих за филми, който са ми любими – не защото ги разбирам, а все едно те ме разбират, все едно ти говорят и ти казават това, което си ти. Филми, които са богати на въображение, на истории, на хумор, на тъга, на прятелство и предателство, на цели и мечти, на избор и на безизходица, на жертви за друг и за малките неща който са важни. Примерите за емоции в тези филми са прекалено много, но с една дума са “живот“. Те ми дават пример за всичко по много, за всяка емоция, свързана с един киноман от България. Наистина е трудно да избереш три, затова ги избрах по разликите им, не само по приликите им. Нещо което ме е разсмивало като малък, сега ти показва ежедневието и истинския живот, филм който ме връща на земята, когато летя в облаците. Все пак съм българин и няма какво по-добре да ни описва от прекрасния “Оркестър без име“.

Продължавам с нещо, което не е филм, но всъщност филмите са истории, а това със сигурност е прекрасна история. История за група хора, попаднали в ситуация, която никога не са очаквали и нямат никакъв контрол над нея, само избор. История е която ти, както героите не знаят къде, как, кога и защо им се случва това, разкриваш отговорите заедно с тях. История за духа, история за любовта, приятелството, история за мистика и приключения, История, която е едновременно толкова реална, че даже е и нереална. История как животът ти поднася нещо, което не си и мислил, че ще ти се случи и когато това стане, то всичките ти знания досега нямат значение. Това, което има значение, са вярата в теб и хората около теб, хора които не си и предполагал, че ще познаваш или ще наричаш приятели, но съдбата те събира с тях, защото вие винаги сте били едни за други, било е въпрос на време да се съберете и да бъдете това, което винаги е трябвало да бъдете. И в живота ми има такива хора и затова моят “не-филм“, а сериал, е “Изгубени“, освен буквално, те са изгубени вътре в себе си. Изводът, е че изгубените, все някога ще се намерят.

За финал е нещо, което ми обърна представите за кино. Филм който надали ще мога опиша влиянието и мащабността му. Филм, който ми “бръкна в душичката“ и остана там, който ми дава пример за адски много различни теми. Цялата злина на цял един свят е дадена на човек, който си няма и представа какво е това. Той не е искал това, но няма избор. Да разбира се, не ти се случват такива неща в ежедневието, но трудностите идват без да ги очакваш и когато дойдат, ти искаш да имаш приятел, който не може да ти помогне, а дори и да иска, той не може да поеме тежестта вместо теб, но знаеш, че той е там, че е до теб във всичко, било лошо или добро, че ако проблема е толкова голям и обхваща целия свят, светът ще се обедини, въпреки различията си и цветът си, че колкото и да е трудно и да нямаш приятел или светът зад гърба ти, винаги имаш себе си, че ще има някой ментор, който ще знае какво да ти каже, за да ти помогне. Всеки, който срещне трудност не я иска, но това не е твой избор, твоят избор е да решиш какво да правиш с времето, което ти е дадено“. Прекрасна съвкупност от житейски и фантастични случки. История на над 70 години и е актуална и поучителна и днес. История за всеки. История, преразказана по превъзходен начин, призната и от феновете, и от критиката. Най-награждаваната история в киното и то абсолютно заслужено във всеки аспект. Да, знам, че е трилогия, но за мен е един филм. Филм, на който удължената му версия е по-добра от оригиналната. Трябват ти половин ден, за да изгледаш този епос, но ще остане с теб за цял живот. Наистина и след тези думи имам чувстото, че не казах нищо за властелинът на киното, властелинът на историите – единственият, неповторимият, красивият, уникалният, безценният ми „Властелинът на Пръстените”.

В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Сещам се за много… толкова много, че отговорът ми ще е по-дълъг от горния въпрос, но веднага се сетих за роля на най-добрия актьор – Хийт Леджър. За него ще напиша три пъти повече от горния отговор, а ролята е Жокера, въпреки, че и Батман бих играл, само за да гледам как Леджър твори история.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*