Новините днес

За кино с… Петър Атанасов

Петър Атанасов е един от основателите на SciFi.bg през 2010 г. и оттогава насам редовно пише новини и ревюта на филми, сериали и книги от фантастичните жанрове. Самият той от известно време насам твори, като до момента има два публикувани разказа в съвместни сборници. Избягва да се определя като „някакъв“ в една или друга област, тъй като има интереси и знания в много сфери, но в нито една не се смята за специалист. В този смисъл, фен е както на киното, така и на много други неща. За него обаче е важно творбата да бъде нестандартна, изненадваща, провокативна – а най-често това се получава при фантастиката.

  На кино в киното или на кино вкъщи?
Зависи от филма. По-драматичните и дълбокомислените предпочитам да гледам сам вкъщи, за да им се отдам спокойно и да мога да си рева или да се хиля идиотски, според каквото ми се прави. Тези със скъпите ефекти и зрелища са за кино.

  Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал на голям екран?
Хмммм, труден въпрос. Нашите сравнително често ме водеха на кино като малък, живеехме близо до кино „Изток“. Там гледах старите епизоди на „Междузвездни войни“, „101 далматинци“… Тези са ми най-ранните спомени. Също си спомням как един път искаха да ме водят на филм, който беше забранен за под 6-годишни (без аз да знам), а аз бях на 4 и половина. Лелката, която късаше билетите, попита на колко години е детето и баща ми смело отговори – на 6. Аз се възмутих, че баща ми не знае на колко години съм, и казах „Не е вярно, тате, на 4 и половина съм!“, при което лелката ми се усмихна подло и ни изгони с крясъци. Чак навън нашите ми обясниха защо така е станало и защо не трябва да се обаждам друг път…

  Имат ли българите кинокултура?
По-интелигентните да. Но все по-често се случва някой да ме дразни с приказки на висок глас или постоянно шумкане с пликчета в киносалона, дори на медийни прожекции. И да се държат повечето нормално, достатъчно е да има един, който да те нервира.

Личи си и как хората си дават парите за глупости, а интелигентно направените филми остават подценени. Много често хората въобще не подбират какво да гледат и изпускат. Да се чуди човек за кого ги пишем тия ревюта.

Като цяло ми се струва, че българите все повече изпростяват (или просто по-смело показват простотията си, преди поне се срамуваха и въздържаха от нея), но това не е свързано само с киното, а и не е само българска тенденция – целият свят върви на зле.

А какво мислиш за българското кино?
Хубаво е, че се правят опити за нещо. Няма как от раз да стигнем развитите индустрии, нито пък без пари да правим световни блокбъстъри. Имаме големи тъпотии, но имаме и добри попадения. Любимият ми бг-филм е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

Болно ми е, че у нас все още не се правят фантастики. Дори създателят на „Лили рибката“ се пази от това да определя филма си като фентъзи, не дай си боже някой да реши, че е долнопробна измишльотина само заради жанра. У нас научната фантастика и фентъзито имат своите ценители и върли фенове, но масовата публика ги определя като несериозни, а творците мислят, че са под нивото им. Масата е облъчена със сапунки и кримки и не желае да излиза от коловоза си.

 Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Този въпрос е твърде мейнстрийм за мен.

 Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Питър Джаксън направи хубава трилогия от „Властелинът на пръстените“, която вероятно дълго време ще се помни и преподава на бъдещите студенти. Джеймс Камерън прави технологични революции, на които няма как да не се възхитим, любопитно ми е да видя дали е сътворил нещо вълнуващо за „Аватар 2“. Дейвид Линч е много откачен и трябва да се помни, нищо, че не всеки го харесва (и аз не съм особен фен).

Тези хора са много важни, признавам постиженията им и правото им да останат в историята, но нито един от тях не ми е любим. Личният ми фаворит в момента е Дени Вилньов. Страхотно изпипва нещата си, има стил, креативен е, внимава за детайла. Вярвам, че ако се справи с „Дюн“ толкова добре, колкото с „Блейд Рънър 2049“, името му ще бъде записано със златни букви в историята. Или пък ще продължи да бъде подценяван като всичките ми фаворити навсякъде.

Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Един да е… Първото ми голямо разминаване с останалите, което да запомня, беше през 2005 година с тогавашния „Кинг Конг“. Няма такава тъпотия. Изнасилена драма, липса на логика в сюжета, темпо като на народна песен. От новите ми се струват твърде прехвалени „Формата на водата“ и „Междузвездни войни: Последните джедаи“, но не бих казал, че ги ненавиждам, по-скоро са средно разочароващи и не заслужават особени дискусии, камо ли похвали и награди.

Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Не се сещам за такъв случай.

  Кои са трите филма, които би взел със себе си в изолирана среда?
„Лудия Макс: Пътят на яростта“, „Хижата в гората“ и… не мога да определя кой да е третият, тези двата са ми големите фаворити досега. Има и много други, които харесвам и бих гледал отново и отново, но не ми се струва редно да изкарвам един на преден план пред останалите.

И ако трябва да съм напълно честен, в изолирана среда по-скоро бих взел сериали с мен. Повече ги харесвам и по-дълго ще ме развличат. Трите ми най-най-най-любими сериала до момента са „Лекс“, „Досиетата Х“ и „Доктор кой“. Като малък бях вманиачен по първите два, като на първия съм му правил фенклипчета, писал съм фенфикшън като за цял сезон от 10 серии и субтитри на 2 от 4-те сезона. Като качества може би отстъпва на много други, но пък ми е първа любов и уцели някакви извратени нотки в мен, които малко други продукции са напипвали. Третия го открих сравнително по-скоро и винаги ще го следя, защото за всяка откровено тъпа серия има и по една наистина гениална.

 В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Хм, не знам дали имам нервите да бъда актьор. Ние виждаме нещо красиво на екрана и отделяме два часа за него, но те се мъчат с месеци да повтарят едно и също, да се насилват да се смеят или плачат, да изпълняват невъобразими за мен физически задачи… Може би се виждам най-добре като Терминатор, който руши стени с мръдване на ръката и строго безизразно лице, но ще трябва някой да мине с компютъра да ми нарисува мускули и да ми намерят дубльор за бойните сцени.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*