Новините днес

За кино с… Нина Ганчева

Нина е филолог и основател на портал за филмова критика – „Mе́lange“. Киното е нейната страст и я вдъхновява да пренася мислите си от големия екран на белия (дигитален) лист. Има афинитет към книгите, по-конкретно към съвременната европейска проза. Напълно очаквано е, че си пада и по европейско кино. Вярва в силата на позитивното мислене, в бъдещето на дигиталния маркетинг и не на последно място, че никога не е късно да получиш прозрение. Накратко: Нина е пътешественик и безкраен оптимист.

На кино в киното или на кино вкъщи?
В повечето случаи зависи от настроението ми. Винаги съм предпочитала да ходя на кино, когато имам възможност. Честно казано има филми, които задължително трябва да се гледат на голям екран, но има и такива, за които е напълно достатъчно да се отпуснеш вкъщи на дивана и просто да се наслаждаваш.

Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледалa на голям екран?
Филмът, веднага изникващ в съзнанието ми е „Престиж“. Със сигурност не е първият, който съм гледала на кино, но бях толкова впечатлена след края, че една седмица след това мислех само за него. Разбира се, когато си го пуснах след 10 години, го осмислих по друг начин (в положителен смисъл).

Имат ли българите кинокултура?
Който се интересува от кино, сигурно я има. Не мога просто да сложа всички под общ знаменател. Мога да кажа за себе си. (Смее се)

А какво мислиш за българското кино?
За разлика от всеобщото мнение и негодувание към българското кино, смятам, че през последните години се намират добри попадения. Един от любимите ми съвременни български филми е „Слава“ на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Лентата доказва не само на българските зрители, но и на тези по целия свят, че българското кино има потенциал, нужно е само да му се даде възможност да се разгърне.

Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Алмодовар с Пенелопе Крус.

Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна   емблема за световното кино?
Асгар Фархади.

Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Чак да ненавиждам не бих казала, прекалено силна дума е. Открито се дразня на българския филм „Живи легенди“. Спомням си, че една от първите ми рецензии, които писах за филм, при това негативна, е именно за него. До ден днешен не разбирам голям процент от хората (включително и някои от обкръжението ми), които намериха нещо стойностно в него и коментираха с репликата: „Какво му има? На мен ми се стори хубав.“ Подобна „обосновка“, може откровено да ме раздразни.

Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
О, със сигурност ми се е случвало, неведнъж. В момента не мога да се сетя за конкретен пример, но е било с филми, които съм гледала на възраст, на която не съм могла достатъчно да оценя достойнствата им. За сметка на това, съм склонна да давам втори шанс.

Кои са трите филма, които би взелa със себе си в изолирана среда?
„Говори с нея“ (Talk to her).

Мога да гледам филмите на Алмодовар един след друг, без да ми омръзнат, но съм стигнала до извода, че е по-добре да правя паузи помежду им. В противен случай, се губи чарът на неподражаемия му почерк. В този ред на мисли, бих разнообразила с „Полет над кукувиче гнездо“ и „Реквием за една мечта“.

С този списък, вероятно читателите ще си кажат, че гледам само „тежки“ филми, но както обичат да казват приятелите ми: „Ти си мазохист!“, защото обичам да си „причинявам“ такива, които ми дават храна за размисъл (за седмици напред). Ако за голяма част от хората, киното е форма на развлечение и начин да избягат от ежедневието си, то за мен е точно обратното – съпреживяване и анализиране.

В кой филм би заменилa главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Не ме бива по актьорската игра. Не си представям да изиграя, която и да е роля. Предпочитам да гледам и междувременно да се наслаждавам, вместо да се превъплъщавам.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*