Новините днес

Loving Pablo / Да обичаш Пабло

През миналата година един филм се появи извън конкурсните секции на фестивалите във Венеция и Торонто и поради тази причина остава незабелязан от масовата публика. Дали поради пренаситеност покрай набралите популярност сериал Narcos на Netflix и пълнометражните Escobar: Paradise Lost с Бенисио Дел Торо и Бари Сийл: Наркотрафикантът с Том Круз или поради алтернативни причини, включително и апатия, Да обичаш Пабло остава с няколко крачки назад от конкуренцията за внимание. Този развой на събитията обаче може само да бъде белязан в кинематографската история като позор; грозно петно, стоящо върху иначе идеалната работа на испанеца Фернандо Леон де Араноа.

Para trabajar con Pablo Escobar.

В десетилетие, в което гангстерското кино е потънало в безметежна забрава (с изключение на Gangster Squad с Гослинг и Бролин) и в което The Irishman на Мартин Скорсезе тепърва чака своето раждане, Да обичаш Пабло идва като дългоочаквана и животоспасяваща инжекция за любителите на жанра и бялото сладко. Още по-хубавото е, че филмът повишава нивата на серотонина до степен на пръсване, в което единственото по-възвишено е все още перфектният задник на Пенелопе Крус и мъжкарското коремче на Хавиер Бардем.

Да обичаш Пабло е базиран върху книгата Loving Pablo, Hating Escobar на Вирхиния Валехо – дългогодишна любовница на Ел Патрон, оказала и най-голямо влияние върху живота на колумбийския Робин Худ извън семейството му. За мое, а и предполагам за ваше съжаление, българското книгоиздаване все още не е проявило прозорливост и не е задвижило издаването на тази книга, разчитайки на финансови приходи от Ескобар: Моят баща на Ескобар-син, която пък може да се похвали единствено с ужасяваща липса на корекция и редакция. Валехо представя най-важните моменти от живота на Ескобар, обхващащи периода от 1982 г. до 1993 г., когато една снимка на отряда за борба с наркотиците обикаля целия свят. Снимката се превръща във viral събитие, преди още думата viral да бъде позната. На нея командоси са стъпили на покрив, а в краката им лежи окървавеното от куршуми тяло на човека, превърнал се в светец за едни и дявол за други. Няма как да бъде и по-различно – самата Валехо е дългогодишна любовница на Ескобар, преминавайки през телевизионната сцена и стигайки до спасение в САЩ чрез агентите на DEA, ФБР и ЦРУ.

Да обичаш Пабло е биографичен филм, направен по най-добрите стандарти за подобен род продукция. Нещо повече – в главните роли виждаме семейство от испански произход, превърнало се в емблема не само на иберийското кино, но и на актьорските семейства изобщо. Неостаряващата Пенелопе Крус и нейният възлюбен Хавиер Бардем се превъплъщават в ролите на Вирхиния и Пабло и създават образи – обречени от забрава във времето, но за сметка на това неповторими и запомнящи се от онези, които имат интереси в областта на криминалните изследвания. Пабло Ескобар – издигнал се от нищото колумбийски селянин от градчето Меделин, се превръща не само в своеобразен владетел на града, но и в една от най-значимите фигури в наркоразпространението. Корупцията и беззаконието в Колумбия спомагат за шеметното развитие на кариерата на барона, успоредно превръщайки него и сътрудниците им в иконични образи на всички онези, поне веднъж използвайки личната си карта за чертежи, вместо за идентификация. В този личен свят съществува и семейството на Пабло, издигнато на пиедестал от него. Нагонът обаче се оказва далеч по-силен и скоро Пабло е запленен от очарователната журналистка и местна звезда Вирхиния Валехо, която бързо заема място в сърцето на коравия убиец.

Да обичаш Пабло е не само биографична проза; той е и любовен филм, в който сърцата бързо биват натрити като венци с белия прах. Тук основен приоритет на режисьора е не само романтизирането на образа на Ескобар, добил популярност днес чрез множество дебилни меми; във филма Араноа смесва идеализирането с действителността и показва Пабло такъв, какъвто е бил в действителност – нагъл и брутален убиец, обсебен от собствената си мания за величие и недосегаемост. Това отличава продукцията от клишетата в жанра, които представят гангстерите в различна и най-често положителна светлина.

Несъмнено филмът щеше да бъде много по-различен, ако Бардем не беше в главната роля. Длъжен съм да спомена, че обожавам актьора и следя внимателно кариерата му от години насам, а веднага след гледането на Escobar: Paradise Lost споменах публично, че желая да видя Хавиер Бардем в главната роля. Променен до неузнаваемост и изучавал множество документални филми за образа, Бардем се доближава най-точно до героя си, включително и на външен вид – любовното коремче, симпатичният мустак и буйните къдрици по лицето му създават образ, който следва да бъде закачен на всяка домашна „кухня“ в покрайнините на Сливен.

Да обичаш Пабло е смел филм, бъркащ дълбоко в раните на всички онези, борили се повече от десетилетие да смажат колумбийския барон и същевременно действа като мехлем върху всеки един близък на хилядите жертви, паднали в дупката на ескобаровото величие. Разгръщащ действието си по всички правила на гангстерското кино, Да обичаш Пабло кара зрителите да заобичат и намразят едновременно легендата, докато тихичко слушат Let it snow по пътя си на поредната магистрала.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.