Новините днес

„Огледалце, огледалце“ от Кара Делевин

Кара Делевин е рокенрола от първите си стъпки по модния подиум и бързо-бързо замени прозвището си от „новата Кейт Мос“ с блясък от собствената си магнетична аура.

От Ерата на супермоделите насам никой не беше успявал да наложи нещо лично свое, както Кара успя. Модерната It-girl обаче, освен муза на Карл Лагерфелд, Кара създаде своя собствена орбита, в която да задвижи целия си мощен талант. Ако преди 20 години Джани Версаче създаде „титлата“ супермодел и тогавашните икони на подиума, то Кара Делевин издигна всичко на ново, по-високо ниво с непобиращият се само на Седмицата на модата или в страниците на Vogue талант. Кара Делевин е прекрасна актриса, или поне според Люк Бесон, а трудно ще намерим кой да спори с него убедително. Най-новото попълнение в голямото портфолио от таланти на Кара е приключението ѝ като писател. В съавторство с Роуън Колман излезе Огледалце, огледалце – изключително приятно написана, вълнуваща и в абсолютен унисон с начина на живот на таргет аудиторията си. Четирима тийнейджъри – аусайдери и бунтари, заключени в растящи и объркани от хормони тела, събрани от музиката и общите препятствия. Туитър, Спотифай, Инстаграм, Снапчат, ЮТуб и Туитър са другите главни герои в книгата, или иначе казано Лио, Роуз, Рижи и Наоми са оплетени в ситната плетка на социалните мрежи. Съвсем нацмясто са всички скрийншотове на разговори, емотикони и стикери. Тийнейджърите сега порастват по принуда и много по-бързо от милениалите, така че ако искаш да ги следваш, със сигурност ще се задъхаш. Освен универсалния език на емотиконите, който всеки над 10-годишна въраст в момента владее, четиримата полу-неудачници, полу-бунтари застават срещу себе си, семействата си и живота си, който им се налага да водят, а успоредно владеят и един далеч по-универсален език – този на музиката.

Както знаем от Glee, неудачникът може да се превърне в звездата на училището, така и в Огледалце, огледалце привидно невидими аниме герои wаnnabe-та могат да станат герои. Пак заради езика на музиката. Те трябва да изберат пътя, лайфстайла, дори сексуалността си според привидно създадените фалшиви привички на съучениците или учителите си. Огледалце, огледалце е буква по буква огледало на тинята, в която децата са принудени да живеят – лъскави проблемни семейства или вътрешни борби, за които никое огледало няма да е достатъчно голямо. Всеки различен поглед върху темата за порастването е полезен и добре дошъл, особено ако е пречупен през огледалото на Кара Делевин, която може да улови бялата светлина и да я превърне в дъга. Далеч от френския шик и екстравагантността на италианската haute-couture, Кара е глътка въздух, следваща универалното клише да бъде себе си. Глупаво и понякога изключително неприложимо клише, за съжаление в което се вслушват хора, които категорично никога не би трябвало да са себе си, особено пред широка аудитория. Но в Огледалце, огледалце най-красивото е, че се губи назидателността, губи се соченето с пръст и близостта на авторите с поколението Z е толкова плътна, че се няма усещането за разказвач извън групата на четиримата главни герои.

Със сигурност, освен бестселър в специфичната си young-adult аудитория, Огледалце, огледалце е много полезно да мине и през ръцете на някоя забързана майка на пубер, която да сподели на приятелка по неволя и така най-сетне да разберат тези жени в каква месомелачка се налага на децата им да живеят. Извън битовизма и уроците, ежедневното житейско съревнование влиза твърде рано в живота, много по-рано, отколкото при мен или майките на сегашните гимназисти. Защото, освен да се крием да пушим в 8 клас, други житейски трагедии не сме имали нито ние, нито ималите щастието да станат родители преди 15-ина години мъже и жени.

Социалните мрежи направиха проследими всяка крачка и дума, екскурзия и новоподута устна за всички. Направиха видими всички травми, дупки в душата и несподелени емоции, които за всеки тийнейджър са в пъти по-болезнени. Кара ги описва непретенциозно, без да налага с камшик, без да гледа от висотата на модната седмица в Милано, а лежерно, естествено, без поза и по най-вобродушния начин – на езика, на който говорят Лио, Роуз и Рижи. Герите не са четирима, не са дори и четири хиляди – милиони са, на възраст межд 12 и 20 годишни, натоварени са с непосилната задача да бъдат нечие чуждо „бъдеще“, докато крият топчета неустановена маса по джобовете си. Огледалце, огледалце е must-have, по две причина – 1. Минавате през този ад; 2.Радвате се, че е свършил.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.