Новините днес

Sicario: Day of the Soldado / Сикарио 2: Солдадо

През 2015 г., визионерът и експериментатор зад камерата Дени Вилньов сервира на зрителите впечатляващия трилър Sicario. Изпълнен с мъст, куршуми и свръхдоза суров реализъм, Sicario се превърна в един от най-обичаните филми на Вилньов, а самият той бе издигнат в култ от почитателите си. Sicario се превърна в еталон при създаването на висше кино изкуство, а героите на Джош Бролин и Бенисио Дел Торо придобиха емблематичен статут сред почитателите на жанра.

Три години по-късно, логичното продължение е вече на голям екран. Носещ заглавието Sicario: Day of the Soldado, филмът носи със себе си не само още от качествата на предшественика си; не само развива и украсява арката, но и се нарежда сред продълженията, които по естествен път изместват първоизточника си и с времето се превръщат в легенда.

Изпадането в състояние на нирвана този път обаче дължим на Стефано Солима – режисьор, чиито характерен почерк го отличава от десетките му колеги, дълбаещи в трилъра и опитващи се да покажат новаторство в работата си. С опита си покрай сериала Gomorra и натуралистичния мафиотски Suburra, Солима изважда на показ най-дълбоко прикритите качества на антигероите в своите продукции. Всички образи, които Солима създава, се отличават с поставени на преден план първичност и неповторимост, а зрителят винаги е сигурен, че с такива хора не желае да има нищо общо в реалността.

Sicario: Day of the Soldado директно ни хвърля в изкопаната бездна на оцелелите Мат Грейвър (Бролин) и Алехандро (Дел Торо), изпълнили безупречно поставената им задача в предишния филм. Трите години разлика между двата филма, плюс действителността на обществото са фактор, чието влияние Стефано Солима използва по особено удачен начин – на фокус пак са мексиканските картели, но режисьорът и сценаристът Тайлър Шеридан (зарадвал ни с перфектния Wind River преди няколко месеца) използват съвременната политика, за да вмъкнат и ислямски терористи в историята. След серия от ужасяващи атентати, правителството на САЩ не се свени да използва скритите професионалисти Грейвър и Алехандро, които формират екип с една-единствена цел – тотално и безвъзвратно разбиване отвътре на мексиканските нарко картели. Перфектно изпълнено отвличане стартира война, в която печелившите ще бъдат само тези, които ще оцелеят накрая.

Особено важно е да се отбележи, че този път сценарият не ни предлага множество герои, чието разгръщане прави историята важна. Този път имаме съсредоточаване върху един образ, който се оказва и ключов за общата история между двата филма. Феновете бяха възхитени от изпълнението на Дел Торо в първия филм и искаха още от него. Искането им беше чуто – този път Алехандро стъпва на пиедестала на обожанието и дарява зрителите с психодемоничната си натура, разгърната като книга, от която дори и слепите могат да четат. Шоуто е изцяло в ръцете на Дел Торо, който създава един от най-емблематичните си образи за последните десет години, надминаващ дори и Ладо в Диваци на Оливър Стоун и Хавиер Родригез в Трафик на Стивън Содърбърг. Болезнен като инжекция пеницилин в детско краче, Дел Торо и неговото обаяние са напълно достатъчни, за да заместят метадона в лечение на крайно зависими. Ако Дел Торо беше пристрастяващо вещество, той щеше да бъде по-опасен и от маковите екстракти. Трудно ми е да се сетя за актьор в някой от филмите за последните десетина години, който да има такова силно присъствие на сета и да носи такива огромни дисаги, пълни с кинематографично удоволствие. Може би, ако бях циник, щях още днес да прогнозирам, че ще отнесе минимум номинация за „Оскар“ за божественото си изпълнение. Дел Торо прави от Sicario: Day of the Soldado енциклопедия по майсторство, която всеки уважаващ себе си зрител трябва да прочете. Минимум един път.

По подобен, макар и не толкова обаятелен начин, стоят нещата и с новите актьорски попълнения в лицата на младите и тепърва пробиващи пътя си Изабела Монер и Илайджа Родригез, които са и най-младите актьори във филма. Монер изгражда женския персонаж в историята и достойно замества Емили Блънт, която тук липсва. На Родригез е поверена успоредната сюжетна нишка – способ, който видяхме да работи безупречно в първия филм. Както тогава, така и сега, втората линия се преплита с първата и изригва в носеща символичен оргазъм кулминация. Младият талант изпълнява ролята на Мигел Ернандез – младеж, чиято съдба тръгва от спокоен семен живот в средностатистическо семейство и стига до нелегалния трафик на хора през мексикано-американската граница. Както актьорът, така и героят му израстват пред камерата, успявайки да заместят съжалението в публиката с неприязън, чувстваща се дори физически у зрителите. Болката на младежа се оказва и крайъгълен камък в историята, която трябва да продължи по най-добрия начин.

Sicario: Day of the Soldado е филм, фокусиращ се не само върху борбата с трафика. Малко по малко майсторски прикритите от Солима детайли се показват, а всеки един от тях носи и морално послание – било то за приятелство, вярност и непоколебимост. Слизайки по стъпалата на неизбежния избор, филмът ни пренася в свят, който съществува не само на екран – той ни показва реалността такава, какво е, без заобикаляне, захаросване и покриване. Всеки куршум, всяка струйка кръв и всеки герой са точно толкова истински, колкото биха били, ако решите да застреляте най-добрия си приятел по заповед на висшестоящ.

Важно значение има и музиката, следваща плътно тоновете на предшественика си. С нея е зает Хилдур Гуднадьотир (да ме прощава, ако бъркам фамилията му). Допълнително дирижиращ действието, саундракът допълва и развива историята, а всяка нота носи тонове сладко напрежение.

Sicario: Day of the Soldado е филм, който всеки смятащ себе си за човек с вкус трябва да гледа. Издигащ се безпроблемно над морето от посредственост, филмът е точно толкова задължителен, колкото и научаването на азбуката. Защото, ако не наречем Sicario: Day of the Soldado шедьовър, то кой друг филм може да получи такъв статут?

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.