Новините днес

За кино с… Кристина Стоянова

Bpeмe е да ви срещнем с поредната артистична личност, дръзнала да нагази смело из киноманските ни ширини – тя се казва Кристина Стоянова и се занимава основно с изобразително изкуство и c дизайн. Освен със сериозен опит из рекламни агенции и с безброй фрийланс проекти зад гърба си, Кристина може да се похвали със стабилно и разнообразно творческо портфолио, което ви препоръчваме да разцъкате както в Behance или Instagram, така и във Facebook. През есента на 2015 г. реализира изложба c компютърна графика, в която главни герои са създадени от нея дигитални птици-аристократи с налудничаво-шармантен вид, а през пролетта на тази година от печат излезе „Трансформации“ – жанров сборник на нашия вулгарен познайник Благой Д. Иванов, чието впечатляващо художествено оформление и изцяло нейно дело (можете да разгледате част от илюстрациите към него тук). Куриозни подробности за личността на Кристина: мрази да си губи времето, обича по необичаен начин делфините и си пада меломан, редуващ метълкор с филмови саундтраци. C две думи – жена-мечта.

На кино в киното или на кино вкъщи?

Започваме с оплакване. От него – човека с най-дългите крака, най-шумните пуканки и най-многото въпроси. Този, който на касата пита на кой ред е Кристина и си избира мястото зад нея… Та, да – кино вкъщи 90% от случаите. А филмите, които съм гледала в кино и са ми харесали, след това е почти сигурно, че ще гледам и вкъщи. Дори и да не е заради целия филм, а само заради музиката („Крал Артур: Легенда за меча“) или заради даден кадър (като няколко от „Най-мрачният час“), който много ме е впечатлил и искам да го screenshot-на и да го добавя към базата с референции.

Кой е първият филм, за който имаш спомен, че си гледала на голям екран?
Покахонтас“. Беше през 1995 или 1996 г. Още не можех да чета достатъчно бързо, а беше със субтитри. Майка ми ми ги четеше на ухо. До ден днешен слушам саундтрака.

Имат ли българите кинокултура?
Аз нямам, други хора също нямат, ама има предостатъчно, които имат предостатъчно.

А какво мислиш за българското кино?
Харесвам старите филми и плача на тях с най-голямо удоволствие, дори и да няма момент, който да е създаден, за подобна реакция. Към новите нямам интерес или отношение.

Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
*seen*

Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
За бъдещите легенди не мога да пророкувам. За киното в личния ми свят ще спомена Хаяо Миядзаки, чието име е едно от малкото, които съм се постарала да запомня и чиято „Принцеса Мононоке“ за мен е религия.

Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Конкретно заглавие не изплува, но мога да се обзаложа, че е комедия.

Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Изцяло не, но ми се е случвало да възхвалям до полуда даден филм, който не съм гледала от много време, и когато реша да се върна към него, да се окаже, че „добре де, май не е толкова велик“.

Кои са трите филма, които би взела със себе си в изолирана среда?
Мога ли да избера само драми, на които съм си изплаквала очите? Не, Кристина, да не превръщаме изолираната среда в самоубийствена. Имам въпроси към този въпрос: колко време ще съм във въпросната среда? Ще се наложи ли да готвя и оцелявам като цяло? Бих изброила и само анимации, но как ще се отрази това на представите ми за реалния свят?! Май си падам малко колеблива, в някои отношения…

В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Не се сещам за конкретна, но бих избрала роля, която изисква песни, танци, каскади, чупене на чинии, събаряне на къщи, борба в кал, неочаквани животни и още куп удоволствия. Роля, благодарение, на която ще мога да се докосна до всичко различно от ежедневието ми… Ако ще и това да е най-скапаният филм, правен някога!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.