Новините днес

Skyscraper / Небостъргачът

Очаквано и приятно тъп в толерансите на нормалното се оказва новият блокбъстър Небостъргачът с участието на стероидното бокс офис чудовище Дуейн Джонсън. Не, че съм имал други очаквания, дори сам за себе си се учудвам, че реших да пиша за този филм, но след като един от най-любимите ми текстове е този за Сан Адреас, то реших, че е хубаво да се отчета и сега, макар и за кратко.

Лято е. Мързелива жега, обляна в пот е налегнала населението, а онази му част с киномански и зрителски интереси се набива в кината, за да спаси два часа от пек и да използва безплатно климатичните инсталации. Плащате за показаното на екрана, не за ниски градуси. Небостъргачът е особено подходящ за охлаждане от горещините филм – той не ви кара да мислите излишно и не съдържа в себе си елементи, които да ви вдъхновят да търсите киното. Безидейно празен, филмът изпъква като фалистически символ в картина на крал принц майстор папа Жан и действа по същия начин – десет минути след прожекцията забравяте, че сте се докосвали до подобен пийс ъф шит.

Дуейн Джонсън, най-високоплатеният актьор напоследък в Холивуд, отново е добрият татко, съпруг и професионалист. След ужасяващо нелеп инцидент в кариерата му на специален агент от ФБР, той се трансформира в експерт по сигурността и е нает, за да инспектира най-новата сграда в Хонг Конг. Сградата, сама по себе си, представлява венецът на архитектурата, а мнозина я сравняват с Хеопсовата пирамида и Вавилонската кула. Модерното сдание се извисява на стотици метри и кара Емпайър Стейт да изглежда като хипофизно джудже. Китайски богаташ с добри намерения стои зад проекта, а Сойър (Скалата) трябва да покаже, че всичко е наред. Има обаче две уловки – семейството му живее в сградата (неостаряващата Нийв Кембъл от Писък и две мулатчета), а едни много лоши хора искат да запалят всичко и да се доберат до богатия, партийно подпомогнат по социалистически китайски голям шеф. Дотук добре – режисьорът Роусън Маршъл Търбър изследва за пореден път добре познатата екшън схема герой-семейство-лоши-герой и не е за вярване, но схемата работи. Небостъргачът дори не разчита на сериозен увод, а още в първата третина на филма завръзката вече е заплетена като гордиев възел и купонът започва.

Най-забавното на подобни филми, а и когато са с Дуейн забавлението скача още повече, е тоталното и навлизащо в сериозни крайности пречупване на познатите в нашата вселена закони на физиката. Знам, че химията прави физиката, но този път химията се оказва изкуствен крак, а физиката несъществуваща. Да, точно така – героят на Джонсън е сакат тип на зоб, който:

  • Изкачва кран с изкуствен крак за кратко време;
  • Тича по стрелата под обстрел от хеликоптер;
  • Прескача трапове на стотици метри височина;
  • Е*бава мамата на Итън Хънт от Невъзможна мисия и доказва, че тиксото е универсално средство за оцеляване. Тук правя и допълнителна вметка – очевидно Дуейн е класически българин, защото много добре знае как всичко се поправя с малко изолирбанд. Липсваха му единствено кълчища, но всичко е точно.

Скачане, биене, ритане, тропане и всичко това за по-малко от вечер, докато нашият се бие с лошите. Лошите се оказват и те представители на класическата школа с чудна мотивация, които са успели да интегрират и свой човек, който трябва да кресне „Изненада-а-а-а!“ като клоун с влечение към младежи в най-сюблимния момент. Роланд Мьолер е основният антагонист, като се оказва и актьорът с най-приятни включвания и актьорска игра на ниво, достойна за филм като Небостъргачът.

И нали се сещате, че всичко е като в класически екшън – колкото и да е напрегнат главният герой, накрая доброто няма как да подмине кулминацията.

Без особени претенции за достоверност е цялостната концепция за филма, но съдейки по финансовите постъпления, то Небостъргачът работи като добре смазана машина, какъвто е и първоначалният замисъл. Спомням си едно ревю в несъществуващото вече списание PC Mania, където авторът наричаше зрителите на Бързи и яростни безмозъчни мутри, докато в същото време изпадаше в оргазъм, цъкайки NFS Underground, която пък беше вдъхновена от малкия по това време франчайз. Тук е и разковничето, свързани с подобни филми. Малоумно е да се обижда публиката на който и да било аудиовизуален продукт, особено ако продуктът е крайно печеливш. Небостъргачът може да донесе удоволствие на претенциозните, ако същите те намират забавното в него. Да си го кажем честно – такива филми се създават и за да печелят, и за да бъдат приятно изживяване от всички, стига някои да не се обесят на собствените си шалове за по лет лева от безистена на Графа.

Както и този, така и предстоящите филми с Дуейн Джонсън ще използват същата работеща формула. Плащаме за Скалата и гледаме Скалата, без да мрънкаме като недоволни мацки в ПМС. Никога няма да запомните Небостъргачът с нещо изключително, но ще продължите да потребявате подобни продукти и ще излизате от салоните, ако не задоволили глада си за хубаво кино, то поне този за хляб и зрелища. И така до следващия път.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.