Новините днес

За кино с… Мая Недялкова

Мая Недялкова е завършила ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в град Стара Загора, преди да замине да учи във Великобритания. След бакалавър по кино и философия, магистър по кино и културен мениджмънт и докторантура по кинознание в Университета на Саутхемптън, печели финансиране от Британската Академия за Хуманитарни и Социални Науки, както и подкрепата на Университета Оксфорд Брукс, за специализация на тема „Съвременна българска кино публика“. В момента провежда мащабно проучване на навиците и предпочитанията на съвременните български зрители, техните очаквания спрямо новото българско кино и възможността им за достъп до съвременни аудиовизуални продукти. Повече информация за проекта можете да намерите на Фейсбук страницата: https://www.facebook.com/bulgarian.film.audiences/.

На кино в киното или на кино вкъщи?
В един идеален свят, две в едно: домашно кино, с огромен екран, кристален звук, най-новите филми, но и удобствата на дома – уют, домашна храна и любими хора.

Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Първия филм, който си спомням, че съм гледала на голям екран, беше някаква анимация с Бъгс Бъни за Деня на детето. В годините на прехода в моя роден Казанлък киното ту работеше, ту не, та, първия филм, който сама отидох да гледам на кино (доста по-късно), беше Матрицата: Презареждане (Братя Уашовски, 2003). Тогава имах едно дълго черно палто и на връщане от киното вървях с него като Нео, хаха.

Имат ли българите кинокултура?
Разбира се. В проведените анкети и дискусии към проекта ми „Съвременна българска кино публика“ дотук става ясно, че българите много обичат киното, както нашето, така и чуждото. Имат мнение, критични са. И обратно на повечето очаквания, според мен, дори апокрифни и спорни практики като „пиратството“ допринасят за ерудицията на българския зрител. Но по-обширно ще мога да отговоря на този въпрос в края на проекта си, когато обработя и систематизирам събраните информация и мнения. Попитайте ме пак през 2020!

А какво мислиш за българското кино?
Трудно е да се намери еднозначна дефиниция за „българско кино“. Всъщност терминът е по-скоро в множествено число. От една страна, филмите, които публиката разпознава и обича, от друга, продукциите, които ни представят по международни фестивали и критиката хвали, от трета, тези, които получават държавно финансиране и печат „българско кино“, защото отговарят на подточки в Закона, от четвърта, тези, които градят рекламната си кампания върху идеи или стереотипи за „българското“… А много често категориите се и припокриват. Хубаво ще е различните разновидности българско кино да достигат до правилната публика чрез подходяща реклама (защото дори арт-киното има нужда от добър маркетинг) и места или канали за кинопоказ.

 Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Скорсезе с Де Ниро – не знам, по-симпатични са ми.

 Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Труден въпрос, сега толкова много млади хора правят филми… Денис Гамзе Ергювен имаше много силен дебют с „Мустанг“ (2015). Не съм гледала преходния й филм към Холивуд, „Крале“ (2017), но се надявам да запази автентичността в режисьорския си подход и да се нареди сред утвърдените имена.

Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Чак да ненавиждам, не бих казала, но от популярните продукции, които така и не предизвикаха особен интерес у мен, са „Хари Потър“, „Властелинът на пръстените“ и … „Игра на тронове“ (сега ще бъда разпната, хаха!).

Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Да, изучавах в университета поредицата филми „Пришълеца“ и, докато преди ги намирах за твърде страшни и кървави, сега са ми сред любимите филми. Оценявам естетиката, символиката, саундтрака…

Кои са трите филма, които би взела със себе си в изолирана среда?
Само три?! Много харесвам филмите на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Краткият им „Скок“ (2012) ми е особено любим. От старите български филми, може би „Кит“ (1970) или „Специалист по всичко“ (1962) на Петър Б. Василев. Малко ме е срам да си призная, но, ако пък съм чак толкова изолирана, със сигурност ще има и някоя анимация на Дисни, например „Красавицата и звярът“ (Гари Трусдейл/Кърк Уайз, 1991), „Аладин“ (Джон Мъскър/Рон Клемънтс, 1992) или „Тайната на Коко“ (Лий Ънкрич, 2017). Ето, повече от три станаха!

В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Когато бях малка, мечтаех да съм главната героиня в анимационния сериал „Мариан Първата“ („Marianne Première“, 1990), да се боря за социална справедливост и равенство. Сега може би бих избрала една фатална Рита Хейуърт в „Гилда“ (Чарлс Видор, 1946), за да се потопя в блясъка на стария Холивуд и… да си попея.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.