Новините днес

За кино със… Савина Николова

Главен редактор на изд. Orange Books, киноман, меломан, бивш книжар по професия (вечен по душа). Би си пила кафето с Джаред Лето, но тъй като на този етап това е невъзможно, се задоволява с преследването му по европейски турнета или киносалони. Когато по кината има филм, който все още не е гледала, вариантите обикновено са два – или не е намерила време от издаването на ултра яки книги, или филмът се очертава да е наистина, наистина зле.

На кино в киното или на кино вкъщи?
Категорично на кино в киното. Това си е като наркомания за мен. Има някаква удовлетворяваща романтика в това да споделиш емоцията от филма с много хора, особено когато някои от тях те подритват от задния ред или пък говорят на висок глас. Не заменям това усещане за нищо на света. Даже изпитвам тайно удоволствие от това да се карам на хората да мълчат. Вкъщи винаги намирам причина да си прекъсна филма, което ме влудява.

Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
„101 далматинци“. Годината беше ’96 или ’97, а киното – „Люмиер“. Майка ми ми помагаше тихичко със субтитрите, докато аз нагъвах пуканки като невидяла. Мисля, че още тогава се влюбих в ходенето на кино.

Имат ли българите кинокултура?
Това малко ми прозвуча като въпроса „Българите четат ли книги“. Разбира се, че да. Някакви такива възприятия, че българите са прости и вкусът им е посредствен или липсващ изобщо, вече не са модерни.

А какво мислиш за българското кино?
Мисля, че съвременното българско кино страда точно от проблема по-горе. Напоследък някак се правят изключително „смилаеми“ продукции, които по никакъв начин не могат да ме впечатлят. Не бягам от тях, давам шанс на всичко, затова има и такива, които ми харесват. Що се отнася до киното преди милениума – има филми, които мога да гледам отново и отново без шанс някога да ми омръзнат. От „Оркестър без име“, „Опасен чар“, „Дами канят“ през „Всичко е любов“ и „Момчето си отива“, та до „Адаптация“ и „Вчера“ – давайте ги насам.

Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Е, какви са тия неща сега, имайте някаква милост… Скорсезе с Де Ниро.

Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Има много такива, които бих искала да се превърнат, и които мисля, че заслужават – Дарън Аронофски, Едгар Райт (обожавам го, няма как да не го спомена), Анг Лий, Милош Форман (той май вече си е емблема).

Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Хмм… май единственото, което никога не съм могла да понасям и да се превъзнасям по него, са филмите за Джеймс Бонд. Дадох всичко от себе си, и то многократно, но нещо помежду ни не се получи. Карма… 😀

Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Не. Случвало ми се е да имам крайно мнение за даден филм, без дори да съм го гледала, а след като го изгледам, коренно да го променя. Но веднъж гледала ли съм нещо, надали ще променя мнението си, колкото пъти и да го гледам.

Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Това е доста жестока бройка, ама щом казвате… „Lion King“, „Mr. Nobody“ (който ми е пръснал главата и ако не сте го гледали, направете го) и „Shawshank Redemption“ (duuh of course). Сигурна съм, че колкото и пъти да ги изгледам, няма никакъв шанс да ми омръзнат.

В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Веднага заменям Луси (Евън Рейчъл Ууд) в „Across the Universe“. Мисля, че бих се чувствала добре като хипарка в мюзикъл с песни на Бийтълс. То това си е чиста любов.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.